Кирил Ананиев: Няма финансови причини да бъде отказвано лечение на български граждани в чужбина

„Категорично заявявам, че нямаме проблеми да се разплащаме с нашите европейски партньори по отношение лечението на българските граждани“, посочи здравният министър Кирил Ананиев в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия.

Министър Ананиев показа докладната записка, с която проф. Камен Плочев предлага проекта на Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и обясни, че всичко, което управителят на НЗОК е предложил като необходими средства за разплащане към чуждите каси, фигурира в пълен обем в приетия закон за бюджета. Ананиев уточни, че в протоколите от заседанията на Надзорния съвет се виждат дебатите по бюджета, но категорично липсва темата за необходимост от повишаване на средствата, предвидени за погасяване на задълженията към европейски публични фондове: „Няма да намерите едно изречение, в което да има тревога, че не можем да се разплатим с нашите европейски партньори. Проф. Плочев много добре знае защо не е поставен този въпрос“. Кирил Ананиев показа и споразуменията, подписани с Асоциацията на здравните каси в Германия и Австрия – касите, които са най-големи кредитори по отношение лечението на български граждани. Здравният министър уточни, че подписването на подобни споразумения за разсрочено плащане е практика не само за България, но и за всички европейски държави, като беше категоричен, че българската страна коректно плаща своите задължения и няма финансови причини да бъде отказвано лечение на български граждани.

По отношение на оставката на проф. Плочев, министърът заяви: „Познавам законодателството и съм наясно, че нямам право да внеса оставката в парламента, но нямам законова пречка да я поискам, тъй като министърът на здравеопазването провежда политиката в системата. Направих го по един много коректен начин като го поканих, за да проведем честен и професионален разговор по отношение на писмото му до Народното събрание“. Кирил Ананиев посочи, че от встъпването си на поста министър на здравеопазването многократно се е срещал и е провеждал разговори с управителя на НЗОК.

В сутрешния блок на Нова ТВ министър Ананиев отново посочи аргументите си за искането на оставката на управителя на НЗОК, а като основен мотив изтъкна неспазването на процедурата по предлагане на актуализация в бюджета на Здравната каса, като подчерта, че това действие е нарушение на Конституцията. Здравният министър показа писмата, които проф. Плочев е изпратил до него на 02 февруари тази година и това до парламентарно представените политически сили в Народното събрание: „В самото начало двете писма са идентични и те посочват какво е състоянието и какви са задълженията към другите здравни каси. Втората част на двете писма обаче е съвсем различна. В писмото до мен се поставя въпросът, че МЗ трябва да издължи на НЗОК 18 млн. лв. за процедури по формуляра S2 за лечение на български граждани зад граница. В писмото до НС вече се иска актуализация на бюджета на Касата чрез допълнителна субсидия от 140 млн. лв. от държавния бюджет. Това означава актуализация на държавния бюджет. Единственият закон, който не може да влезе директно в Народното събрание, е именно Законът за държавния бюджет“.

271 млн. лв. са общите задължения на България към европейски публични фондове, като за тази година предвидени за изплащане с бюджета на Касата са 70 млн. лв., като в тях са предвидени и разсрочените плащания, коментира министърът. Той подчерта, че миналата година след констатиране на преизпълнението на приходите, на европейските каси извънредно са преведени 2 млн. лв.

Министър Ананиев определи обвиненията за пряка намеса в дейността на Касата от страна на председателя на Надзора и зам.-министър на здравеопазването Жени Начева като поредно непознаване на Закона за здравното осигуряване. Той подчерта, че в Закона изрично е посочена функцията на Надзорния съвет – да осъществява контрол по оперативната дейност на управителя, на рамковия договор, на НЗОК, дори и на регионалните здравноосигурителни каси. „Решенията в НЗОК се взимат от Надзорния съвет, така че зам.-министър Начева има право да прави това, създавайки ред, дисциплина и професионално отношение между работещите в Касата“.

По време на участието си министърът коментира и предстоящото подписване на новия рамков договор, като от думите му стана ясно, че: „Национален рамков договор, какъвто сме подготвили тази година и който, надявам се, в най-скоро време ще бъде подписан, не е имало. Той е добър както за изпълнителите на медицински дейности, така и за пациентите – създават се условия за по-качествена работа на лекарите и за по-ефективно лечение на българските граждани“.

https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/kiril-ananiev-nyama-finansovi-prichini-da-bde-otka/ 

Проф. Николай Петров, министър на здравеопазването, в интервю за „Здравей, България“ Нова ТВ

06 Юни 2017г.

По някои показатели здравеопазването ни е отличник. Пример е добре развитата ни болнична мрежа.

Водещ: Здравейте и добре дошли. Ген.-майор, доктор на медицинските науки, професор по анестезиология и интензивно лечение. Има и още, и още. Но да започнем разговора. Завидна биография, факт, и образование. Предвид специализациите и образованието Ви, защо Ви трябваше да добавите и думичката министър в тази прекрасна биография?
Проф. д-р Николай Петров: Може би поредното предизвикателство. След това, което успяхме да направим във ВМА с моя екип и с всички колеги – един прекрасен резултат, защо пък да не пробваме нещо да направим и на ниво държава.
Водещ: Успех Ви желаем наистина. Преди време казвате, че предпочитате лекарската престилка, а не костюма, с който сте и днес в студиото.
Проф. д-р Николай Петров: Това е истина, да.
Водещ: Но избрахте...
Проф. д-р Николай Петров: И вчера бях в болницата. Обичам да си облека работните дрехи и да ходя с чехли, не с обувки. И сега в кабинета, когато сме в работна атмосфера, аз съм по риза и с чехлите от работа.
Водещ: Те са Ви по-удобни?
Проф. д-р Николай Петров: Аз си ги взех. По-добре се чувствам.
Водещ: В министерския кабинет сте с лекарските чехли?
Проф. д-р Николай Петров: Ами, защото спарват тия обувки. Цял ден как да ги носи човек. 
Водещ: И без сако?
Проф. д-р Николай Петров: Без сако, да. 
Водещ: А вчера, казвате, че сте ходили до болницата ли?
Проф. д-р Николай Петров: Аз често ходя. Вчера си ходих, както обикновено – 6.30 часа.
Водещ: В болницата.
Проф. д-р Николай Петров: Да.
Водещ: Защо?
Проф. д-р Николай Петров: Защото имам болни лежащи, към които имам някакъв ангажимент, грижа. Има болни, които пък идват за консултация от други места.
Водещ: Специално при Вас?
Проф. д-р Николай Петров: Да, затова.
Водещ: Каква оценка поставяте на българското образование, здравеопазване, знам, че е трудно, знам, че може да прозвучи повърхностно - но по шестобалната като човек, който я познава от най-ниските до най-високите нива, извървелите сте я тази стълбичка? Днес здравеопазването ни е? Не е отличник.
Проф. д-р Николай Петров: Труден въпрос. По определени показатели здравеопазването е отличник. По други показатели оценките са доста слаби. Не може да се даде еднозначна оценка. Защото нашето здравеопазване никак не е зле, от една страна. Но по-скоро трябва да се идентифицират там, където има проблеми, това, което не е наред, това да се подобри. Защото България има страхотно развита болнична мрежа, много болници. България има много вкарани средства като апаратура и нови технологии. Значи, има специалисти, които са на европейско ниво, а защо не и на световно ниво. При тези специалисти достъп има всеки български гражданин. Много пъти се упражняваме на темата достъп, но знаете, че големи специалисти са лесно достъпни, в рамките на три до пет дена...
Водещ: В България в сравнение с други държави – да, факт е, че достъпът до специалисти е по-лесен.
Проф. д-р Николай Петров: Тоест, трябва да се кажат и хубавите неща. И в този ред на мисли, освен парите, болниците, кадрите, психиатриите, ТЕЛК-овете, спешните центрове, трябва да помислим и за отношението на обществото към лекарите и сестрите, на сестрите към пациентите. В тази работа вие определено имате голяма заслуга. И аз ви моля за това – да стане нормален диалогът, да не бъдат лошите новини по отношение на здравеопазването...
Водещ: Аз вярвам, че ...
Проф. д-р Николай Петров: Извинявайте...изтъква се вече като проблем. Аз имах вчера среща с две асоциации на младите лекари. И те го изтъкнаха като проблем.
Водещ: Лошото отношение на обществото към българския лекар? Усещала съм го, знам.
Проф. д-р Николай Петров: Усеща се.
Водещ: Така е. И може би през годините всеки един от нас носи своята вина за това. 
Проф. д-р Николай Петров: Да, да. Всички.
Водещ: Най-вероятно е имал една или друга причина за това. Но пък в същото време вярвам, че всеки един от хората, които ни гледат в момента, има поне двама-трима лекари, на които ще благодари цял живот.
Проф. д-р Николай Петров: Точно така, права сте. И това трябва да го пренесем, да стане, така, обществена нагласа. Естествено, че не всички системи работят прекрасно. Това ни е работата – ако можем, да подобрим.
Водещ: Сега ще Ви занимая обаче и с проблемите...
Проф. д-р Николай Петров: Давайте.
Водещ: ... в българското здравеопазване. Болници със задължения. До скоро ВМА, която оглавявахте, Военномедицинска академия, една от предпочитаните болници в България години наред, и Вие, се борехте със стопяване на многомилионните задължения. Похвалихте се, че сте ги стопили от трицифрена на двуцифрена, в милиони става въпрос, сума. Как се намира изход от тази спирала? Как?
Проф. д-р Николай Петров: Ами, той, изходът не трябва да си гениален, за да го намериш. Значи, трябва да се намерят повече приходи от една страна и трябва да се намалят или оптимизират разходите, без да пада качеството. Ето това е решението. Ние това направихме там. Този модел ще се опитаме сега да го мултиплицираме. Защото той е работещ модел. 
Водещ: Едно от местата, от кризисните места с много добри специалисти, най-добрите специалисти работят в Пирогов, за Пирогов говорим, български специалисти, изключително натоварено и ежедневие, и нощни дежурства, е в тази ситуация – с дългове. Защото, оказва се, от години знаем, много хора, които не са здравноосигурени, всъщност отиват там да се прегледат, защото не са здравноосигурени. 
Проф. д-р Николай Петров: Това също е проблем. Значи, болниците трупат дългове, защото имат определени лимити. Тези лимити се оправят от НЗОК. Когато дойде пациентът обаче, по закон болницата няма право да го върне, особено ако е спешен. Друг е въпросът сега, че голяма част от преминалите спешни пациенти не са в истинския смисъл спешни.
Водещ: Спешни.
Проф. д-р Николай Петров: Ами, да. Аз разговарях с колежка преди два дни, която ми казва в АГ болница как отиват събота и неделя да си направят цитонамазка. Първо, защото им е по-удобно. И второ, защото няма да чакат през джипи и специалист. По същия начин стои въпросът и с пациенти, които през седмицата не им е удобно. Тоест, критерият за спешност трябва да бъде ясно разписан – кой е спешен пациент. Това е едното натоварване. Защото там няма лимит. Колкото преминат спешни, обработят се и не се приемат, те се заплащат от ...
Водещ: То е двустранен процес. Има пациенти, но има и болници, на които им е, да кажем финансово изгодно да минават през спешния кабинет повече пациенти, така ли?
Проф. д-р Николай Петров: Естествено. После, тези пациенти, те са на два потока. Единият, който мине преглед, обработи се, даде му се лечение и си отиде, за това плаща МЗ, и то е една смешна сума. Другите се приемат за болнично лечение. Те вече влизат по клинична пътека. Обаче лимитът е достигнат, те стават надлимитни. Ето това е проблем. Има структуроопределящи, свързани с националната сигурност болници, като Пирогов, някои от големите областни болници, които според мен не би трябвало да имат някакви тавани на лимити. Обаче ако махнем лимита, трябва и контролът да бъде много добър. 
Водещ: Като споменахте Пирогов... 
Проф. д-р Николай Петров: Не, защото...
Водещ: Да, довършете.
Проф. д-р Николай Петров: Не защото си нямаме доверие. А за да се борим за това доверие. 
Водещ: Точно така. Ще ни кажете какво точно имате намерение да промените. Аз ще Ви заведа чрез репортажа на Рада Богданова и Кирил Караджов в Пирогов. Често, предполагам, сте ходили там. 
Проф. д-р Николай Петров: Вчера се срещах с директора на Пирогов. 
Водещ: Те изкараха едно нощно дежурство с някои от лекарите в Пирогов. Знаем, тежки дежурства.

РЕПОРТАЖ
По данни от болницата 80% от надлимитните пациенти са спешни. Ако нямат платени осигуровки...
Д-р Сергей Илиев: Идват много запуснати, с тежки заболявания, налагат се сериозни операции, които са трудоемки и изискват много средства.
Повече струва само неспасеният живот. Това е Запрян. Постъпва тук след дълга разходка с линейката.
Гражданин: Кръвта ми тече, никой не помага.
От две болници го върнали. 
Гражданин: Гледаха, че нямам осигуровки, затова може да не ме искаха. 
Надежда Донева: С опасност за загуба. Това е дясна ръка. Млад мъж.
Гражданин: Изпратиха ме тук.
Миналата година през Пирогов са минали близо 9 хил. души, 247 от тях така и не са се разплатили с болницата. Оставили са й дълг. По нейни сметки – около 400 хил. лв. А в юнската нощ напливът от неосигурени пациенти не намалява. Много от тях са дошли до тук на собствен ход.
Гражданин: Минаваме ги 50-те и просто започват да се обаждат проблемите.
Опитваме да разберем дали всички ги заболяло точно сега или ги е боляло дни и часове преди да дойдат в петък вечер.
Гражданин: И ще си платим тук да ни преглеждат.
Репортер: Защо си плащате?
Гражданин: Ами, за прегледа.
Репортер: Нямате ли си осигуровка?
Гражданин: Ами, не. 
Гражданин: Ако нямаш осигуровки, просто довиждане, до тук си.
Междувременно, ако лекарите преценят, че прегледът е достатъчно спешен, пациентът може и да не плаща. 
Гражданин: Умирай трудно. Това е.

Водещ: За подобен род болници няма да има лимит, но с драконовски контрол, така ли?
Проф. д-р Николай Петров: Този репортаж би бил същият в много други болници.
Водещ: Така е, така е.
Проф. д-р Николай Петров: Това е факт, да.

 

Водещ: Контрол и без лимит в някои болници, това ли казвате?
Проф. д-р Николай Петров: Това е най-доброто решение. Най-доброто решение. Защото не може всички пациенти да се поставят под един знаменател. Има нуждаещи се хора, има животозастрашаващи състояния, а има и хора, които не са толкова спешни.
Водещ: Професоре, ако днес, представете си, сте млад лекар, 10 години сте учили, специализирали сте, и ви предложат срещу 700-800 лв. да останете в една българска болница? Ще го направите ли, честно? На фона на това, че имате вариант да отидете например в Германия.
Проф. д-р Николай Петров: Ами, аз съм минал по този път. И мисля, че няма да имам колебания – ще остана.
Водещ: Защо?
Проф. д-р Николай Петров: Защото те базовите заплати на всички са ниски. 700-800 лв. са заплатите и на началници на отделения, началници на клиники, доценти, професори. Това са базите. Над това започва вече да расте заплатата или приходът общият по линия на т.нар. клинични пътеки, ДМС. Така че ако питате много колеги – те навсякъде са ниски като базови заплати. Друг е въпросът колко добра е болницата и колко приход реализира, и от там вече колко е свързано това със заплатата. В силно работещите болници заплатите са доста големи. Болници, които са със слабо ниво, със слаб пациентооборот, малко приход от Касата, там заплащането е по-малко. Аз вчера, Ви казах, се срещнах с две асоциации на младите лекари. Аз ги поканих. Изключително държа на много тесен контакт с тях. В общи линии колегите са доволни. Имаме официално писмо. Дори и те се чувстват малко неудобно, за това, че техните базови заплати са малко по-високи от тези на тези, които ги обучават.
Водещ: На старите лекари, да.
Проф. д-р Николай Петров: Да. Което е едно добро решение. То е реализирано преди мен, разбира се. 
Водещ: Не знам. Аз наскоро разбрах, че един лекар, добър лекар в Пирогов, който работи на пълни обороти и получава 1 200 – 1 500 лв. заплата за стаж десетки години.
Проф. д-р Николай Петров: Зависи дали това му е заплатата, или това му е целият доход. Защото и това е удобно, да се казва „толкова ми е заплатата”. Това е базовата заплата. Над нея има надбавки, над тях има допълнително материално стимулиране. Значи, крайният доход трябва да се гледа. Вярно е, че заплатите са ниски. Значи, не може заплатата на един лекар, на един професор да е 700-800 лв. Това е базовата заплата. Те са определено ниски. Но пак ви казвам, това в много болници се компенсира през прихода от клинични пътеки, от избор на екип, от спешност. Дори тези пари, които се плащат ...
Водещ: Изходът е добър мениджър. 
Проф. д-р Николай Петров: Точно така - добър мениджмънт.
Водещ: Понеже, ако вярваме на статистиката, днес в този днешен ден, 6 юни 2017 г., между един и двама български лекари ще напуснат България. 
Проф. д-р Николай Петров: Тя, статистиката е трайно намаляваща. Аз в НС имах такъв въпрос. И там по цифри изложих как намаляват – от 2008 г. като се започне до 2016 г. всяка година на база издадени разрешителни, на удостоверения от МЗ за работа в чужбина, те намаляват с около 50 - 100 на година. 
Водещ: Дано да е така.
Проф. д-р Николай Петров: Това е добра тенденция. Трябва да я запазим, дори да увеличим.
Водещ: В часовете буквално, в които Ви представяха като бъдещия министър на здравеопазването, тук в студиото ни гостуваше едно семейство, може би знаете случая Самуела, 8-годишно момиченце, което чакаше пари, които бяха одобрени от Фонда за лечение на деца. Но една бюрократична спънка, с която няма да губим времето на зрителите, да обясняваме отново, всъщност не позволяваше на фонда да преведе към болницата парите за операцията на Самуела. Бюрокрация в чиста форма, според мен. Може и да ме оборите. Само да кажа на нашите зрители, че операцията на Самуела е приключила вчера успешно и всъщност средствата бяха събрани от дарители. Тя наистина беше животоспасяваща, заради проблемите, с които момиченцето се е родило. Защо? Нали има Фонд с доста пари в него?
Проф. д-р Николай Петров: Права сте да задавате въпроса. Ние идентифицирахме къде е проблемът. Има една промяна, която задължава болниците да правят обществени поръчки, включително и частните – за медицинските изделия, дали ще е винт, става, клапа и т.н. Как ще го решим този проблем? Имаме план – ще променим правилника на Фонда. Защото това е станало през промяна на правилника. Ще освободим болниците, частните специално, за да може този проблем да отпадне. Паралелно с това стартираме обществена поръчка, която ще направим на ниво Фонд. Той ще има вече възможността да закупува тези изделия, когато лекарят, който ще оперира, каже: „трябва ми такова изделие”, Фондът го купува и го предоставя. 
Водещ: Звучи логично и добро решение. Дано...
Проф. д-р Николай Петров: Не е сложно решение. 
Водещ: Дано помогне и на други дечица. 
Проф. д-р Николай Петров: Обаче искам да вметна нещо. Имаше едно момченце, което също много медиен шум се вдигна, забави се, мисля по времето на д-р Семерджиев беше – за това, че се бави заминаването в чужбина за лечение. Наскоро направих една справка. И в този смисъл е добре, когато захванете един случай, да го карате до края. Тогава беше голям шум, че се бави, че не ходи детето, пари няма, няма решение. Помните ли?
Водещ: Да, мисля, че помня точно.
Проф. д-р Николай Петров: Това дете вече е доста време в Германия. И аз направих една справка – до момента сигурно са отишли към 100 хил. лв. И операцията, за която е отишло, така и не е направена.
Водещ: Понеже нашата медия специално с този казус не се занимава. Но ще проверим, обещаваме. 
Проф. д-р Николай Петров: Проверете го. Заради ред усложнения, комуникационни трудности с придружителите и т.н. Хубаво е да се види и другата страна. Значи, държавата не може да бъде само до стената, да бъде притискана, притискана, притискана. Защото държавата сте Вие, аз и тези хора, където са с камерите. Когато се види един случай, той трябва да се разчепка до края. Ето това дете е там повече сигурно от месец и операцията още не се е състояла. 
Водещ: Ще проверим, наистина, какво точно се е случило.
Проф. д-р Николай Петров: Проверете. 
Водещ: Обещахме на зрителите да имат възможност да зададат някои въпроси към вас. Ето обобщени, макар и конкретно зададени от Аркадий Шарков – какво ще направи министърът по повод оптимизация на разходите за здравеопазването в частта лекарства. Плащаме скъпи оригинали, за които има също толкова евтини и ефективни генерици. Дали ще изпълни обещанието на управляващите за активна прогенерична политика и как?
Проф. д-р Николай Петров: Това е нормално. Ние не сме революционери. Повечето европейски страни вървят в тази посока. Ние ще спазим това, ще вървим в тази посока – към генерици, към изсветляване на пазара, към много по-широко обсъждане, когато трябва да се включи нов препарат, дори за редки болести. Защото имам, така, чувството, че голяма част от новите и скъпи медикаменти, иновативни, не че не са нужни, но се взимат недостатъчно при светли условия. Тоест, това трябва да става публично – защо вкарваме този медикамент, за колко души той ще ...
Водещ: Тук влизате в голяма война, сигурно знаете.
Проф. д-р Николай Петров: Това не е война, защо да е война. Всичко на масата. Защо трябва да вкараме това лекарство, на колко хора ще помогне, ще се подобрят ли те, напълно ли ще се излекуват, и от къде ще вземем парите. Защото тук един от големите проблеми – при тези лекарства, специално за онкомедикаментите, там няма лимит. Там няма лимит. 
Водещ: Има един въпрос отново свързан за онколечение. Искам да попитам, Дада Иванова ни пише, искам да попитам – вярно ли е, че онкоболните ще се лекуваме според килограмите. Аз съм 76 килограма и ако не отслабна, значи ли, че няма да бъда лекувана? Това не е ли дискриминация?
Проф. д-р Николай Петров: Естествено, че е дискриминация. Това е едно указание на Касата, което ще бъде дискутирано още на следващия Надзорен съвет, надявам се, защото те не са подчинена структура на министъра на здравеопазването. Но ние ще инициираме такава дискусия, на която да има по-улеснени алгоритми, а не да мерим хората с метъра. Това е малко елементарно.
Водещ: Всъщност тук има въпрос и за Фонда за лечение на деца, разбира се, от Десислава Маджарска е въпросът. Мисля, че отговорихте. Кратко, ако може наистина за кратък отговор. Любен Цонков пише – ще предприемете ли действия, г-н Петров, за контрол и спазване забраната за тютюнопушене на закрито, която масово не се спазва в момента, вследствие бездействието на Вашия предшественик? 
Проф. д-р Николай Петров: Това, което се изисква по закон, аз ще го изпълня. Обаче има един проблем – аз самият съм пушач, и това ми е слабост, признавам си. Вътрешното ми убеждение ще трябва да бъде с повече усилие на волята. Но щом е правило, ще го изпълня. 
Водещ: Понеже има нарушения.
Проф. д-р Николай Петров: Нямайте съмнение в това. Да, аз съм човек на правилата.
Водещ: Сега, накрая някои лични въпроси. Погледнах и направих справка – преди години, когато между другото сте все още полковник и все още доцент, а не генерал и професор, казвате – всеки плаща определена цена, за да стане професионалист. Аз се разделих с черната коса и кроткия нрав. От този момент до тук с какво друго се разделихте?
Проф. д-р Николай Петров: С много неща се разделих. Както предполагам и Вие, за да стигнете до водеща, наложена в медиите в България, си знаете какво сте платили като цена и в личен план, в отношения със семейство, деца, родители. Ето, миналата събота, тоест преди няколко дни отидох да видя моите родители. Имахме много тежък разговор, защото те страдат, че аз не им се обаждам, не отивам да ги видя за половин час да си поговоря. А аз като отида, съм уморен, изнервен и много напрегнат. И не мога да слушам и се скарваме. И това е за пореден път. После ми става болно като се разделя с тях. Защото те са сами, те чакат мен. Ето това е цена, която плащате и Вие, убеден съм. Вие задавате на мен въпроса. Но той касае и Вас.
Водещ: Със сигурност касае много хора. Дано между другото да не касае и Вашите деца. Три деца имате.
Проф. д-р Николай Петров: Да, дано.
Водещ: Има ли сред тях лекари и бъдещи лекари?
Проф. д-р Николай Петров: Не, не. 
Водещ: С други неща се занимават?
Проф. д-р Николай Петров: Да. 
Водещ: И последен въпрос. Изключително съм изкушена, знам, че напредваме, колеги, с времето – има ли конфликт между Вашата наука, медицината и Вашата вяра? Знам, разбрах, че сте вярващ, религиозен човек.
Проф. д-р Николай Петров: Вярващ съм. Няма конфликт, никакъв. Никакъв конфликт. Напротив, много пъти неща от ежедневието, практиката, в медицината съм си ги обяснявал с някаква Божия намеса, свръхсила. Случаи, които ние планираме да се развият по един начин, те се развиват по друг. И когато, особено завършат благополучно и добре, когато видим, че ние при този пациент очакваме най-лошото, а той се оправи, няма как да не вярваме, че някой отгоре ни направлява.
Водещ: Когато медицината няма точен отговор в този момент.
Проф. д-р Николай Петров: На много места медицината няма точен отговор. Тя не е точна наука. 
Водещ: Много Ви благодаря. 
Проф. д-р Николай Петров: И аз Ви благодаря.
Водещ: Желая Ви успех. От Вашия успех зависи много. 
Проф. д-р Николай Петров: Да. Той ще бъде общ успех. Дайте да положим усилия – и медии, и общество. Нека бъдем заедно в една посока. Иначе, ако сме разделени, няма да успеем. Това не е по силите на един човек, повярвайте ми.
Водещ: Сигурна съм, че е така. Успех наистина Ви желая. Министърът на здравеопазването беше наш гост.

https://www.mh.government.bg